Проектобюджет 2026: дефицитът остава висок, дългът расте, а фискалната консолидация се отлага за следващите години

Проектът за държавния бюджет за 2026 г. влиза в Народното събрание с дефицит по консолидираната фискална програма от 5,7% от БВП, силен ръст на разходите и план за постепенно връщане към 3% едва през 2028 г. За бизнеса, домакинствата и финансовия сектор това означава по-високо дългово финансиране, по-голям натиск върху приходната администрация и по-внимателно отношение към публичните разходи.

Бюджет след половин година временно управление на разходите

Проектобюджетът за 2026 г. идва в необичайна ситуация. Самата бюджетна процедура е забавена, а страната вече работи месеци наред с удължителен закон. В мотивите към законопроекта Министерството на финансите посочва, че първоначалните проекти от края на 2025 г. са били оттеглени, а впоследствие новият кабинет е започнал подготовка на редовен бюджет след изборите през април 2026 г. Документите са изготвени в евро заради въвеждането на единната валута от 1 януари 2026 г.

Това не е просто административна подробност. Продължителното изпълнение на разходи без редовен бюджет е една от причините фискалната рамка за 2026 г. да изглежда толкова напрегната. В мотивите се казва директно, че удължителният режим е създал предпоставка за натрупване на дефицит, който трудно може да бъде свит в рамките на годината, дори при консолидационни усилия.

Голямата картина: 5,7% дефицит по КФП през 2026 г.

Основният показател в проекта е дефицитът по консолидираната фискална програма. За 2026 г. той е заложен на 5,7% от БВП. През 2027 г. се очаква да спадне до 3,8%, а през 2028 г. до 3,0%. С други думи, връщането към познатата граница от 3% не е предвидено веднага, а чак в края на прогнозния период.

В номинално изражение приходите, помощите и даренията по КФП са планирани на 49,6 млрд. евро през 2026 г., 50,3 млрд. евро през 2027 г. и 53,4 млрд. евро през 2028 г. Общите разходи заедно с вноската в бюджета на ЕС са съответно 56,8 млрд. евро, 55,4 млрд. евро и 57,7 млрд. евро. Разликата между двете страни на бюджета е ясен сигнал: проблемът не е в липса на растеж на приходите, а в темпа и структурата на разходите.

Финансовият извод е прост. Държавата влиза в 2026 г. с бюджет, който разчита на значително финансиране на дефицита. Това не е аварийна ситуация, но е промяна в режима спрямо годините, в които България се отличаваше с много нисък държавен дълг и по-консервативна фискална позиция.

Макрорамката: растежът се забавя, инфлацията остава видима

Министерството на финансите очаква реалният растеж на БВП да бъде 2,6% през 2026 г. и по 2,5% през 2027 и 2028 г. Това е умерен растеж, не рецесионен сценарий, но и не достатъчно силен, за да реши бюджетния проблем сам по себе си.

По-чувствителната част е инфлацията. Средногодишната инфлация по ХИПЦ е прогнозирана на 4,3% през 2026 г., 3,8% през 2027 г. и 2,5% през 2028 г. В мотивите се посочва, че ускорението през 2026 г. е свързано с по-високи цени на енергийните суровини, но и с вътрешни фактори като пазара на труда и реалната конвергенция. Безработицата остава ниска, около 3,4%, а компенсацията на един нает продължава да расте, макар и с по-бавен темп.

Това е важна комбинация. Икономиката не изглежда слаба, но публичните финанси вече не могат да разчитат само на номинален растеж и автоматично по-високи приходи. Приходната част расте, но разходната база вече е по-тежка.

Защо разходите са толкова високи

В мотивите се повтаря една основна теза: натрупани структурни дисбаланси. Министерството на финансите посочва ръста на разходите за персонал в публичния сектор, социалните плащания, компенсациите за бизнеса и домакинствата и инвестиционните ангажименти като основни фактори. Според документа, при разчети без нови мерки дефицитът по КФП за 2026 г. би достигнал 7,4% от БВП, преди да бъдат приложени корекции.

Разходите по функции показват къде е тежестта. Най-голямата функция остава социалното осигуряване, подпомагане и грижи: 19,2 млрд. евро през 2026 г. Само пенсиите са 13,6 млрд. евро. Следват икономическите дейности и услуги с 9,8 млрд. евро, здравеопазването с 6,7 млрд. евро, отбраната и сигурността с 6,5 млрд. евро и образованието с 5,6 млрд. евро.

Тези числа са полезни, защото показват защо бюджетната консолидация не може да се направи с козметика. Най-големите пера са политически чувствителни. Пенсии, заплати, здравеопазване, образование, отбрана и инфраструктура не се режат лесно. На хартия всеки иска дисциплина. На практика всеки ред в бюджета има собствена публика, собствено министерство и собствена пресконференция.

Приходните мерки: акцизи, хазарт, осигуровки, тол такси

Проектобюджетът разчита на пакет от приходни мерки. Най-видими са ускоряването на акцизния календар за тютюневите изделия, мерки в хазартния сектор, повишаване на събираемостта, увеличение на максималния осигурителен доход до 2 300 евро от 1 август 2026 г., промени в минималните осигурителни прагове, актуализация на тол таксите и електронните винетки, както и диференциране на тол таксите според въглеродните емисии.

Общият ефект от дискреционните приходни мерки е оценен на 482 млн. евро през 2026 г., 747,7 млн. евро през 2027 г. и 54,1 млн. евро през 2028 г. Най-големите отделни положителни ефекти за 2026 г. идват от тютюневите изделия, хазарта, осигурителния доход, тол таксите и вноските от производители и търговци на електроенергия. Има и мерки с отрицателен ефект върху приходите, включително промяната в дивидентната политика за държавни дружества, данъчни облекчения за електромобили и облекчение за научноизследователска и развойна дейност.

За бизнеса това означава смесена картина. От една страна има мерки за събираемост и по-високи осигурителни плащания за част от доходите. От друга има опит за стимулиране на инвестиции в електромобили и НИРД. За финансови, счетоводни и правни екипи това е година, в която регулаторното и данъчното следене няма да е второстепенна задача.

Разходните мерки: заплати, енергийни компенсации и ограничаване на персоналните разходи

При разходите най-големият еднократен ефект за 2026 г. идва от 5% индексация на основните месечни заплати в бюджетните организации. Тя е оценена на 439 млн. евро. Срещу това е заложено намаление на разходите за персонал в бюджетната сфера с 10% от 1 септември 2026 г., с очакван ефект от минус 85 млн. евро през 2026 г. и минус 170,7 млн. евро през 2027 г. Предвидени са и нови целеви помощи за Великден и Коледа, както и продължаване на мерки за смекчаване на ефекта от цените на електроенергията и природния газ.

Общият ефект от дискреционните разходни мерки е увеличение на разходите с 604,4 млн. евро през 2026 г., следвано от намаление с 165,6 млн. евро през 2027 г. и 160,1 млн. евро през 2028 г.

Тук има очевидно напрежение. Бюджетът едновременно признава вече натрупани разходи, добавя индексация, продължава енергийни мерки и опитва да компенсира част от ефекта чрез ограничаване на персоналните разходи. Това не е чиста програма за рязко затягане. По-скоро е опит да се спре разширяването на дефицита, без да се влиза в тежка политическа конфронтация още през първата година.

Дългът вече става централна тема

Държавният дълг е другата голяма линия в проектобюджета. Очаква се той да достигне 37,7 млрд. евро през 2026 г., 44,7 млрд. евро през 2027 г. и 50,5 млрд. евро през 2028 г. Като дял от БВП това означава ръст от 30,1% през 2026 г. до 35,2% през 2028 г.

Тези нива все още са далеч под 60% от БВП, което поставя България в по-добра позиция от много страни в ЕС. Но посоката има значение. Дългът се увеличава бързо, а лихвените разходи вече стават по-видимо бюджетно перо. По КФП лихвите са 1,06 млрд. евро през 2026 г., 1,43 млрд. евро през 2027 г. и 1,79 млрд. евро през 2028 г.

Това е важен сигнал за финансовия сектор. При по-голямо дългово финансиране ще има повече емисии, повече внимание към матуритетната структура и по-голяма чувствителност към лихвената среда в еврозоната. След приемането на еврото България влиза в нова парична рамка, но това не отменя нуждата от фискална дисциплина. Пазарът може да е търпелив, но не е благотворителна организация.

Какво означава това за работещите във финансите

За хората във финансовия сектор проектобюджетът не е само политическа новина. Той засяга банковото кредитиране, пазара на държавен дълг, корпоративното планиране, данъчното консултиране, счетоводството и публичните финанси.

Първо, по-високият държавен дълг и растящите лихвени разходи ще направят темата за финансирането по-важна. Това означава повече работа около ДЦК, ликвидност, ALM, макро анализ и управление на лихвен риск.

Второ, приходните мерки ще увеличат нуждата от данъчна и осигурителна експертиза. Промените при максималния осигурителен доход, минималните прагове, хазарта, тол системата и събираемостта няма да останат само в законодателни текстове. Те ще влязат в payroll, счетоводни системи, бюджети на работодатели и договори.

Трето, публичният сектор ще остане голям работодател и голям клиент на икономиката, но с по-ясен натиск за контрол върху разходите. Това може да се усети в обществени поръчки, инвестиционни програми, проекти с европейско финансиране и държавни дружества.

Изводът

Проектобюджет 2026 не е бюджет на криза, но е бюджет на изчерпан комфорт. Икономиката расте, безработицата е ниска, приходите се увеличават. Въпреки това дефицитът остава висок, защото разходната база вече е значително по-тежка.

Правителството залага връщане към 3% дефицит през 2028 г., но пътят дотам зависи от три неща: дали приходните мерки ще дадат очаквания ефект, дали разходният контрол ще бъде реален, и дали икономическата среда няма да се влоши. За финансовия сектор това е година, в която бюджетът трябва да се чете не като политическа декларация, а като карта на рисковете: дефицит, дълг, лихви, данъчна събираемост и натиск върху публичните разходи.